Руска Църква
„Свети Николай Чудотворец“, известна като Руската църква, е православна църква в българската столица София, посветена на Свети Николай Чудотворец. Тя е сред емблематичните сгради на града.
Градежът ѝ започва в края на 19 век (точната дата не се знае, тъй като се редуват различни архитектурни проекти), и трае дълги години, като е осветена през 1914 година в навечерието на Първата световна война. Сградата е построена върху парцел на Руското посолство по проект на Михаил Преображенски специално за нуждите на руските имигранти в столицата. Стенописите са дело на екип от художници, оглавяван от Василий Перминов (един от авторите на стенописите в „Александър Невски“). Петте малки купола на църквата са позлатени. Централният купол е висок 19 m. Камбаните са дарение от руския цар Николай II.
Първоначално замислен като параклис към посолството на Русия в България, храмът почти веднага губи тази своя роля след 1917 година. След Втората руска революция в него започват за служат свещеници и архиереи от т. нар. „Руска задгранична църква“, а обособеният вече храм става център на многобройната руска имиграция в страната.
След 1947 година храмът е предаден в диоцеза на Московската патриаршия, която го управлява и до днес. (Смята се за подворие, или ставропигия на тази патриаршия).
В архитектурно отношение храмът е изграден в традициите на руската църковна архитектура от 19 век – при запазени древноруски елементи – т. нар. „луковици“ (кубета), при съчетание с традиционните староруски мозайки и дърворезби, той носи и белезите на по-модерната архитектура и живопис. Характерно за плана на храма е не-осевото разположение на входа (респ. притвора), спрямо олтара. Т.е. входът е откъм южната страна, а олтарът, според старинната традиция, сочи на изток – двата елемента образуват прав ъгъл.
В криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев, считан от много православни християни за чудотворец. С това е свързана и практиката преди важни дела различни хора – вярващи или невярващи, да посещават неговия гроб с молба за чудодейна помощ.
В центъра на София, на кръстовището на ул. „Раковски” и бул. „Цар Освободител” се намира Руската църква „Св. Николай”. Тя е една от най-забележителните сгради в София. Построена е в периода 1907 – 1914 г. по проект на руския архитект М. Преображенски по инициатива на руското посолство и върху негов парцел.
Стенописите са дело на руски художници начело с Василий Перминов. Върху иконостаса има 4 икони, които са копия на иконите в киевската катедрала „Св. Владимир”. Петте малки купола на църквата са позлатени, а камбаните са дарение от руския император Николай Втори. До 1947 г. в църквата служат свещеници от т.нар. „Руска задгранична църква” и храмът става център на многобройната руска емиграция в България. След 1947 г. той е предаден в диоцеза на Московската патриаршия, която го управлява и до днес.
В Криптата на храма е гробът на архиепископ Серафим Соболев, считан от много православни християни за чудотворец. И до днес много хора пишат до него писма с молба за помощ и ги оставят до гроба му, вярвайки, че той ще им помогне. Той е управлявал руските православни общини в България от 1921 до 1950 г.
Храмът е посещаван от много туристи и е задължителна спирка при опознаването на софийските забележителности. Храмът е включен в безплатния туристически маршрут „Опознай София, централна градска част”, организиран от Туристическия информационен център в гр. София.
То настъпва вследствие от църковната реформа на патриарх Никон Московски, представляваща поредица от богослужебно-канонически мерки, предприети в периода 1650-те – 1660-те години в рамките на руската православна църква по време на царуването и с пълната подкрепа на цар Алексей Романов.
С тези мерки е напълно овизантинирана руската църква - завършвайки процес, започнал още преди Иван Грозни. Проправя се в духовна насока път за налагане на империума посредством реформите на Петър Велики.
Обредната традиция в Русия е унифицирана по византийския модел. В резултат от проведената реформа възниква старообредството, което не приема реформите и продължава предишните православни традиции.
Идеята за построяването на храма в румънската столица е била на руския посланик Михаил Гирс. Строителството на храма е започнато през 1905 година и е струвало 600 000 златни рубли. Необходимите средства за градежа са дадени от император Николай II, поради което църквата е наречена на Св. Николай. Проектът е дело на В. Преображенски. Църквата е осветена на 8 декември 1909 година. По време на Първата световна война, малко преди окупацията на Букурещ от войските на Централните сили (6 декември 1916), църквата е затворена. Цялата ценна църковна утвар е превозена първоначално в Яш, а след това в Петроград.
След края на войната руската общност ремонтира църквата. Богослуженията са възобновени през 1921 година. През 1934 съветските власти предават православния храм на студентите и преподавателския състав на Букурещкия университет под юрисдикцията на Румънската православна църква. На 5 май 1947 година църквата е върната на Руската православна църква, която ремонтира храма през 1948 година. През 1957 година Руската църква отново е предадена под юрисдикцията на Румънската православна църква, а храмът отново е снова ремонтиран и осветен през 1967 година. През 1992 отново е университетски параклис към Букурещкия университет. В резултат на земетресението през 1977 на камбанарията на храма се образува голяма пукнатина. Сградата е укрепена и ремонтирана едва през 2000 година.
АрхитектураКаменната църква е построена в псевдоруски стил. Храмът има седем купола, които първоначално са били покрити със злато. Църквата има квадратна форма. Дължината на храма е 19,6 метра, ширина — 18,4 метра, и се издига на височина от 19 метра. Декорираният вход на храма се намира в северозападния ъгъл. В храма е поставен резбован позлатен иконостас, по подобие на този в църквата "Дванадесетте апостоли" в Московския кремъл. Иконите по олтара са изрисувани от Виктор Васнецов. Интериорът на Руската църква е изографисан във византийски и атонски стил.Храм-паметникът „Рождество Христово“ е известен още като Шипченски манастир. Инициативата за построяването му е била на граф Игнатиев и Олга Скобелева - майка на руския генерал-майор Михаил Скобелев. Строежът започва през 1885 г. и завършва през 1902 г. под ръководството на руски архитекти. Храмът е построен в стила на руските църкви от XVIIв. и отдалеч малко напомня на руската църква в София. Той е посветен на украинските войници, загинали през войната (1877-1878), но посещавайки го днес, много хора почитат и руските, и българските войски, паднали в бой по време на Руско-Турската Освободителна Война.
Интересно е да се отбележи, че средствата за построяването на храма в Шипка са набрани чрез дарения, събирани предимно в Русия, но също така и в България. Храмът е открит тържествено на 27 септември 1902 г. в присъствието на генерали от руската армия и много почетни гости. Огромните камбани, най-голямата от които тежи 12 тона, са отлети от събраните в района гилзи. Откриването и освещаването на храма съвпада с 25 годишнината от Шипченските боеве. Първоначално манастирът е бил руска собственост, но през 1934 г. е предоставен от съветското правителство на България за вечни времена. През 1970 г. храм-паметникът е обявен за исторически паметник на културата.
Архитектура
Няма как да не забележите красивите златни кубета на църквата, ако пътувате през прохода на Шипка в посока Северна България. Не само златните върхове на храма, но и цветовете, в които е изписан ще смаят очите ви с колорита и наситеността си.На главния вход се издига впечатляващата камбанария с височина 53 м. Храмът и камбанарията са изградени по проект на архитект А.И.Томишенко. Църквата е стенописвана два пъти – през 1902 г. от Г. Месоедов и А. Митов и през 1957-1959 г. от колектив под ръководството на Н. Ростовцев. Църквата има един централен купол и четири по-малки с позлатени луковици и кръстове. До западната фасада е долепена камбанария висока 53 m със 17 камбани. По външните стени на черквата са вградени 24 мраморни плочи с имената на 18 491 руски воини и български опълченци, дали живота си при Шипченска битка и край Казанлък.
Ние не можахме да заснемем интериора на църквата и стенописите вътре, тъй като снимките вътре бяха забранени, но определено си заслужава да видите и тях! Стилът на изографисване се различава от традиционната българска школа с живината на образите и тяхната реалистичност. Няма ги изпитите, бледи лица на светците от българските църкви, вместо тях ще видите образи, които имат благо и ведро излъчване. Цветовете, които са използвани, на пръв поглед изглеждат бледи, може би защото неволно ще ги сравните с наситените сини и червени багри, използвани за външната фасада. След това обаче очите ви ще свикнат с елегантните и нежни краски.
В криптата под храма в ще откриете 17 каменни саркофага, където са положени тленните останки на загиналите, а манастирският комплекс притежава църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и Духовна семинария.
Трябва да отбележа, че още с влизането в храма, той ни се стори жив, поддържан, монасите бяха приветливи, с усмивка на уста, а не с поглед, забит в земята, както сме били посрещнати в много български църкви. И макар никога да не съм била русофил, когато посетих тази църква, за първи път разбрах защо в България понякога употребяват израза "Майка Русия", когато стане дума за духовност.
Ако имате възможност, посетете това красиво място и оставете дарение. Вярвам, че е наш дълг да помагаме на храмове и места в България, които ни карат да се чувстваме, че живеем в едно уютно кътче от света.